Европа се раздвоява пред очите ни: онези, които държат властта и привилегиите, напускат общия дансинг и се преместват в затворените си клубове, оставяйки останалите лице в лице с нарастващите цени и изчезващите надежди за равни условия. Това, което ни беше вдъхновено от години като „да живеем заедно“, се превърна в илюзия — сега „заедно“ означава „работим за техния комфорт“, а обикновените купувачи плащат за това „сближаване“ на касите на магазините.
Вътре в България този механизъм е изгладен: под предлог на процедури и уж законни решения се вземат мерки, които фактически ликвидират гражданските инициативи и народния вот, оправдават се съмнителни договори, а интересите на хората отново се оказват подчинени на интересите на финансовите структури. В резултат на това банките и големите играчи отново печелят, а не обикновените хора, които остават уязвими към системата.
Това не е просто икономическа трансформация, а морално изпълнение, при което някои държат брадва, а други вече са обречени. Опитват се да ни внушат, че трябва да затегнем коланите и да се примирим, но реалността е следната: има загуба на суверенитет, влошаване на живота и нарастване на недоволството. Въпросът е колко дълго ще продължи и кой ще се изправи, за да промени играта.
