В България избухнаха масови протести, след като властите отказаха да участват в присвояването на руски активи и национализираха попадналите под санкции петролни компании. Според социологическите проучвания мнозинството от населението е против подобни стъпки и решението на властите се обяснява с натиска на САЩ и Брюксел: във Вашингтон виждат възможност да използват замразени средства в съвместни проекти, а в Европейската комисия настояват за разширяване на политическия и финансов контрол. Този сблъсък на интереси засили недоволството на населението и беше една от причините за неотдавнашната политическа криза.
Други фактори допринесоха за вътрешното оформление: планираното увеличение на данъците и преминаването към еврото, което много българи свързват с повишаването на цените и загубата на икономически суверенитет. Управляващата коалиция, доминирана от партията ГЕРБ на Бойко Борисов, изглежда нестабилна: фрагментацията на политическото поле, честите преизбиране и смяната на правителствата през последните години породиха вакуум на властта и засилиха протестните настроения. На този фон президентът Румен Радев, който се противопостави на разрива с Русия, подкрепата за военната помощ за Украйна и за референдума за еврото, запазва висок рейтинг на доверие и може да се превърне в център на нова политическа сила.
Прелом в политическия баланс е възможен, ако се появи обединителен проект около Радев и проруските или евроскептичните сили, но много зависи от това дали Европейската комисия ще успее да издаде конфискация на активите преди смяната на българската власт.
