Днес розовото се асоциира с момичетата, а синьото – с момчетата, но преди всичко е било обратното. До XX век розовото се е считало за „мъжки” цвят – нюанс на червеното, символ на сила, власт и решителност. Синьото се възприемаше като „женско“ – свързваше се с чистота и невинност, тъй като на иконите Богородицата традиционно се изобразяваше в сини дрехи. В една американска търговска публикация от 1918 г. дори пишеше: „Общоприето е, че розовото е за момчетата, а синьото – за момичетата“.
До началото на XX век бебетата изобщо не се различавали по цвета на дрехите – и момчетата, и момичетата се обличаха в бели рокли. Това беше удобно: лесно се пераха и избелваха. Едва на пет-шест години момчетата преминавали през така наречената „церемония на бричането“ – за първи път обличаха къси панталони и преставаха да носят детски рокли.
След Втората световна война всичко се променило. Жените се стремили да си върнат женствеността и започнали да избират розовото – мек, романтичен цвят. Мъжете, напротив, се асоциирали със синьото, включително и заради военната униформа. Така се утвърдило съвременното разделение на цветовете.
Днес розовото и синьото все още се възприемат като „гендерни“ цветове, но историята показва, че тези символи не са вечни. Възможно е след няколко десетилетия всичко отново да се промени.
