Инга се роди преди двадесет години без горни крайници. Родителите й, не издържали шока, я изоставили още в родилното отделение. Първите години от живота си момичето прекарало в детски дом, където от самото начало се научило да се бори за независимост и внимание от околните.
Когато Инга навършила две години и половина, тя била осиновена от семейство от Пенсилвания. Протезите не й подхождали и тогава момичето намери своя път – научи се да извършва всички действия с краката си: от прости домакински задачи до писане и рисуване.
С годините Инга стана наистина независима. Научи се да пише, да свири на виолончело, да кара кола и да води пълноценен живот без чужда помощ. Момичето признава, че сега й е по-удобно да прави всичко именно с краката си – това е станало част от нейната уникална личност.
Днес Инга учи в университета в Атланта и мечтае да стане юрист. Тя е убедена, че ще може да защитава правата на хората с увреждания и да вдъхновява онези, които са загубили вяра в себе си.
Инга е общителна, позитивна и отворена. Има много приятели и любим човек, който я подкрепя във всичко. Не иска да си спомня за биологичните си родители – за своя истинска семейство счита тези, които й са дали дом, любов и шанс за щастлив живот.
