Малък момченце всеки ден идваше на автобусната спирка и чакаше да дойде маршрутката №27.
Той никога не се качваше в нея, просто стоеше и махаше с ръка на шофьора.
Така продължи седмици наред, докато един ден шофьорът не спря и не попита:
— Кой чакаш, малкия?
Момчето се усмихна и отговори:
– Мама. Тя винаги пътуваше с този автобус.
Шофьорът се обърка – той познаваше всички редовни пътници… и знаеше, че жената от тази спирка е загинала преди месец в катастрофа.
След този ден той не можеше да минава спокойно оттам.
Но това, което видя сутринта, когато момчето отново дойде на спирката, го съкруши окончателно. 😢
Продължението – в първия коментар 👇👇
Всяка сутрин, по едно и също време, на старата автобусна спирка стоеше момче на около седем години.
Беше облечено спретнато, но винаги изглеждаше малко объркано — сякаш чакаше някого.
Когато автобус №27 се приближаваше, то махаше с ръка на шофьора и се усмихваше.
Първите няколко дни шофьорът просто отговаряше с кимване.
Но когато разбра, че момчето идва всеки ден и не се качва никъде, реши да спре.
„Ей, приятелче, какво чакаш?“ – попита той.
Момчето отговори просто:
„Мама. Тя винаги пътуваше с този автобус.“
Сърцето на мъжа се сви. Той знаеше за кого става дума.
Жената, която загина преди месец в катастрофа на магистралата – тя наистина пътуваше по този маршрут всяка сутрин, за да отиде на работа.
Шофьорът не намери думи.
Оттогава, когато минаваше оттам, той винаги забавяше скоростта и мигаше с фаровете – сякаш поздравяваше момчето и нея, където и да беше тя.
Но една сутрин момчето не беше на спирката.
Нямаше го и на следващия ден.
А след седмица някой донесе на автобусната спирка малък букет маргаритки и детска рисунка: автобус, слънце и жена, държаща момчето за ръка.
Шофьорът после дълго седеше на мястото си, без да пипа волана.
Той каза:
— Никога досега пътят не ми се е струвал толкова тих.
