Възрастен мъж всеки ден идваше в едно и също кафене, сядаше на една и съща маса и поръчваше две кафета и две сладкиши ☕🥧
Сервитьорите вече бяха свикнали — той винаги слагаше една чаша срещу себе си, сякаш чакаше някого.
Понякога той тихо говореше с празното място, а после си тръгваше, оставяйки на масата две сгънати кърпички.
Всички мислеха, че той е просто самотен старец, докато един ден към него не се приближи млада момиче и не попита:
— Извинете, защо ви трябват две чаши кафе?
След отговора му цялото кафене замлъкна. 😢
Никой не очакваше, че зад този навик се крие нещо толкова трагично и трогателно, че дори сервитьорите не можаха да сдържат сълзите си.
Продължението – в първия коментар 👇👇
Възрастен мъж се появяваше в малко кафене всеки ден точно в девет сутринта.
Винаги сядаше на една и съща маса до прозореца, поръчваше две чаши кафе и две сладкиши — и дълго гледаше през прозореца.
Едната чаша слагаше пред себе си, понякога се усмихваше тихо и шепнеше нещо.
Първоначално това изглеждаше като мил навик.
Но когато седмиците минаваха, а той продължаваше да прави същото, сервитьорите започнаха да си шепнат.
Някои мислеха, че чака жена си, други – че има изгубен син.
Един ден една млада бариста се реши да попита:
— Извинете, защо винаги поръчвате два кафета?
Мъжът я погледна, усмихна се и каза:
— Това е за жена ми. Идвахме тук всяка сутрин в продължение на четиридесет години. Сега тя не може, но аз все пак я чакам тук.
Той мълча, погледна празното място срещу себе си и добави:
— Обещах, че няма да спра. Дори и тя да си отиде по-рано.
След тези думи момичето се обърна, за да не заплаче.
А после донесе малък букет цветя и го сложи на същото място, където стоеше чашата й.
Оттогава в кафенето винаги лежи едно бяло цвете – на същата маса до прозореца, където някога седеше тя.
