Тя е само на 28 години и някога всички се възхищаваха на красотата й. Но бременността се превърна в изпитание за младата жена, което промени външността й до неузнаваемост. Лицето й се поду, кожата й се покри с възпаления, чертите й се грубиха – приятелите и близките й признаваха, че едва я познават.
Деветте месеца се оказаха истински маратон на болка и съмнения. Всеки нов поглед в огледалото носеше отчаяние, а шепотът зад гърба й засилваше несигурността й. Лекарите говореха за рядка форма на розацея, провокирана от хормонален взрив, и признаваха, че само времето може да помогне.
Нейното спасение беше, че съпругът й остана до нея. Всеки ден той повтаряше, че никакви болести не могат да отнемат красотата и силата й. Именно това й помогна да преживее унизителните погледи и страха от бъдещето. След раждането започна бавното възстановяване. Отокът изчезна, кожата се изчисти и в огледалото отново се появи познатото лице. Тя признава, че възстановяването ще отнеме още много време, но сега гледа напред с благодарност и надежда.
