Куентин Тарантино с особена топлота и скръб почете паметта на актьора Майкъл Мейдсън, като организира затворена възпоменателна среща в един от най-старите киносалони в Лос Анджелис — Vista Theatre. Режисьорът събра близки приятели, колеги и съратници, за да сподели лични спомени за човека, с когото го свързваше дългогодишна творческа и човешка връзка. Майкъл Мейдсън почина на 3 юли на 68-годишна възраст.
Както съобщава изданието Deadline, на вечерта в памет на Тарантино излезе на сцената и разказа за ключов епизод от ранния етап на кариерата си, който и до днес остава знаков за него. Ставаше дума за трудното решение, взето по време на снимките на „Бешени кучета“ през 1992 г., когато, въпреки липсата на опит, Тарантино уволни известния, но изключително конфликтен актьор Лоурънс Тиърни, който изпълняваше ролята на Джо Кейбът. „Това беше последният час от снимките на последната седмица. Бях абсолютно зелен. А Лоурънс – ходеща катастрофа“, – сподели Тарантино пред аудиторията.
Не знаейки как ще реагират продуцентите, младият режисьор очакваше най-лошото. Но се случи нещо неочаквано: след като изгони Тирни от снимачната площадка, целият екип избухна в аплодисменти. А най-важното за Тарантино беше съобщението, което получи от Мейдсън по-късно същата вечер.
Майкъл остави гласово съобщение, което, според Куентин, той помни и до днес: „Исках да кажа, че уважавам постъпката ти. Беше правилно и трябваше да го направиш. Аз съм с теб, братко“. Тези думи на подкрепа се оказаха не просто жест на солидарност, но и началото на тяхното дългосрочно сътрудничество.
Мейдсън стана известен с ролята си на хладнокръвния и харизматичен Мистър Блондин в „Бешени кучета“ – филм, който се превърна в отправна точка не само за кариерата на Тарантино, но и за творческия им тандем. По-късно те работят заедно по такива знакови филми като „Убий Бил“, „Градът на греха“, „Отвратителната осмица“ и „Един ден в… Холивуд“.
Причината за смъртта на Медсен е остра сърдечна недостатъчност. Той остави след себе си внушително творческо наследство, култов статут в света на киното и – не по-малко важно – дълбока дружба с хората, които вдъхновяваше и подкрепяше. За Тарантино това е загуба на приятел, наставник и един от малкото, които наистина вярваха в него от самото начало.
