Когато Джим Дорисън реши да вземе куче от приюта, той нямаше представа колко тежко ще бъде миналото му. Нито лакомствата, нито галените, нито грижите не бяха в състояние да разсеят страха на животното. Но вместо да се предаде, Джим избра друг път – пътя на търпението, добротата и доверието. След една година той сподели изненадващите резултати от тази история.
Тригодишното куче на име Уокър прекарало по-голямата част от живота си в ужасни условия във ферма за кученца. Зъбите му били силно изтрити – той постоянно гризал железни пръти на клетката, опитвайки се да се справи с тревогата и болката.
Дори в приюта се виждаше, че Уолкър е в състояние на силен стрес. Притискаше се към стената, избягвайки зрителния контакт. След като се премести в дома на Джим, ситуацията остана трудна.
Кучето се криеше под мебелите, не излизаше дори за да яде. Всяка опити да се доближат до него изглеждаха напразни. Първите месеци бяха особено тревожни – Уокър почти не ядеше и не възприемаше свободата като нещо безопасно. Джим и семейството му започнаха сериозно да се страхуват, че кучето никога няма да се оправи.
Всеки ден, сдържано, без натиск, те показваха на Уолкър, че наоколо има хора, на които може да се довери. И постепенно той започна да се отваря.
Първо спря да се крие, после започна да излиза на разходки и скоро започна да маха с опашка. Започна да разбира: сега е у дома. Тук е безопасно.
Измина една година и промените бяха поразителни. Уокър вече е свикнал с дома, спокойно пътува с кола и наистина се е привързал към стопаните си. Въпреки че все още е предпазлив към непознати, сега знае какво е любовта – и може да я показва.
Историята на Уокър ни напомня, че дори и най-уплашеното животно може да се научи отново да вярва, ако му се даде шанс.
