В средата на безкрайната пустиня бедуински пастир забелязал нещо необичайно — самотна фигура, бавно приближаваща се на фона на вълнуващия се от жегата хоризонт. Приближавайки се, той разбрал, че това е вълк. Но срещата не протекла така, както очаквал.
Вместо да избяга, животното се приближи внимателно, явно с усилие. Много хора в такава ситуация биха се отдръпнали, страхувайки се от атака. Овчарят обаче остана на място. Той избра състраданието — и запечата тази сцена, която по-късно трогна сърцата на хора по целия свят.
Пред него стоеше арабски вълк – рядък подвид, приспособен да оцелява в суровите условия на пустинята. Компактен, с удължени крайници и големи уши, той е създаден от природата, за да се противопостави на жегата.
Но дори естествената му устойчивост не спаси животното. Вълкът изглеждаше изтощен: ребрата му се виждаха през вдлъбнатите страни, езикът му висеше безжизнено от изсъхналата му уста. Стъпките му бяха бавни и тежки – животното беше на ръба на изтощението.
Обикновено арабските вълци живеят и ловуват сами. Те са независими и разчитат единствено на инстинктите си. Но този път самотата почти струваше живота на вълка.
Вълкът застина за миг, сякаш се опитваше да разбере намеренията на човека. А после, проявявайки предпазливо доверие, се приближи. Мъжът не помръдна — само леко приближи бутилката, давайки на вълка възможност да утоли жаждата си.
В този безмълвен момент, на разпалената земя, хищникът и човекът стояха един до друг – не като врагове, а като две същества, обединени от един инстинкт: да оцелеят.
Тази сцена се разигра в Оман, където през последните години се работи по възстановяването на популацията на арабския вълк. Въпреки положителните промени, животните продължават да са застрашени от суша, глад и унищожаване на околната среда.
Поведението на бедуина се превърна в символ: дори и в най-безмилостните условия добротата е способна да преодолее границите между видовете. Понякога, за да промениш съдбата на някого, е достатъчна една бутилка вода – и малко човешка смелост.
